Всичко на масата
Измамница съм,
но ще ме приемеш ли
в прегръдките
като крила на птица
да развълнувам
твоето присъствие
и да отворя
с огнен плам зениците?
Тъй древна съм,
а ти се струвам млада
и аз мълча,
за да те заблуждавам,
надявам се
на твойта радост
и тръпна цяла
за прераждане.
Не ме съди,
че искам да съм женствена
и пак да чувствам
полъха на вятъра
да вдига с обич
края на косите ми,
да се увива
около снагата ми.
Отпих
от чудодейната отвара,
която ми променя облика.
Надявам се
да ти изглеждам млада
и във известен смисъл
не тъй строга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
