8 mar 2007, 13:38

Всичко се връща

  Poesía
888 0 3


И ето, че и аз искам сега
най-после да срещна любовта.
Зная, че много те нараних,
но нима ти мене не си?!
Вчера пак ми се обади,
а на мен ми стана досадно.
Всички тези години били са лъжа!
Долна измама е била любовта!
Защо пак се обаждаш на мен?
Защо ме търсиш всеки ден?
Върви при другата, нали е по-добра?!
Нали с нея си "преоткрил любовта"?!
Нали каза, че никога не си ме обичал?!
Нали непрекъснато по чуждо си тичал?!
Мислиш ли, че не зная за твоите изневери?
Хайде, не ми ги разправяй тия на мене!
Години наред ти прощавах,
а ти всеки път обещаваше,
че тази била е последна,
а аз се чудех коя ще последва...
Но вчера каза, че съм твоя смисъл.
Вчера каза, че ти липсвам.
Вчера каза, че не те интересува
друга, че без мен нищо не струваш...
Каза го и аз ти повярвах!
Толкова е невероятно -
една глупост и ти в мен имаш съмнения,
а аз, след всичко, все още ти имам доверие!
Не искам да говорим за нищо,
не искам дори и да мисля,
не... повдига ми се от това!
Всичко, наистина, било е лъжа!!!
Казват, че връща се всичко,
но ще се върне ли мойта усмивка,
ще се върне ли моя сън,
замествайки сълзите, които проливам на ум???
Аз искам до мен да има някой,
когото да не трябва да чакам,
да се раздели с поредната друга,
за да ми каже, че само аз го интересувам!
Само едно сега да ти кажа мога -
и ти ще си намериш майстора скоро.
Тогава ти ще проливаш сълзи,
тогава и теб като мен ще боли!
А на мен ми писна да ме нараняват,
а после аз да се извинявам,
напоследък крепи ме мисъл една и съща,
толкова кратка - ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА!!!




На Лазар

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...