9 may 2006, 14:58

Всичко се заплаща след това

  Poesía
1.1K 0 5
Ти казваше,
че всичко съм за тебе.
Ти казваше,
но всичко бе лъжа.
Аз вярвах ти.
Аз вярвах в тебе,
но ти с мен се подигра.
Но знай,че аз няма да забравя.
Не,няма и никога неще ти аз простя.
Неще простя,че така ти нарани ме,
че погуби моята душа.
И знай,че щом колелото на съдбата завърти се,
тогава ти ще плащаш за това,
че нарани ме.
И ще разбереш,
че всичко в живота,
всичко се заплаща след това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви много!!

  • Отново се появява всеобщият проблем с двойките. На хубавите неща, като това, се пишат слаби оценки, без коментар, без да се знае от кого. Това не трябва да ви притеснява. Неприятно е, но на хубавото лошо не може да се каже. Поздрави за стиха. Продължавай да твориш.
  • Надя благодаря ти.Аз нямам нищо против слабите оценки.Немога да твърдя,че стиховете ми са перфектни и винаги трябва да ми поставят високи оценки.Просто не виждам смисъл от оценките,по-важна е критиката за да си взема забележка и за в бъдеще да пиша по-добре.
  • Стихото си е много готино!
    И аз се дразня когато имам ниска оценка без критика... но знаеш ли защо е така Карина - защото в сайта има хора който влизат и пишат на всичко 2, от злоба, че не могат да пишат така истински както например ти!
    От мене получаваш 6!!!
  • Благодаря за 2-ката,но каква полза имам аз от нея ако не бъде посочено къде са ми грешките.Хайде не се страхувам от критика.... страхувам се от това,че стиховете ми не са добри,пишат ми се двойки,а аз незнам къде ми е грешката.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...