9.05.2006 г., 14:58

Всичко се заплаща след това

1.1K 0 5
Ти казваше,
че всичко съм за тебе.
Ти казваше,
но всичко бе лъжа.
Аз вярвах ти.
Аз вярвах в тебе,
но ти с мен се подигра.
Но знай,че аз няма да забравя.
Не,няма и никога неще ти аз простя.
Неще простя,че така ти нарани ме,
че погуби моята душа.
И знай,че щом колелото на съдбата завърти се,
тогава ти ще плащаш за това,
че нарани ме.
И ще разбереш,
че всичко в живота,
всичко се заплаща след това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много!!

  • Отново се появява всеобщият проблем с двойките. На хубавите неща, като това, се пишат слаби оценки, без коментар, без да се знае от кого. Това не трябва да ви притеснява. Неприятно е, но на хубавото лошо не може да се каже. Поздрави за стиха. Продължавай да твориш.
  • Надя благодаря ти.Аз нямам нищо против слабите оценки.Немога да твърдя,че стиховете ми са перфектни и винаги трябва да ми поставят високи оценки.Просто не виждам смисъл от оценките,по-важна е критиката за да си взема забележка и за в бъдеще да пиша по-добре.
  • Стихото си е много готино!
    И аз се дразня когато имам ниска оценка без критика... но знаеш ли защо е така Карина - защото в сайта има хора който влизат и пишат на всичко 2, от злоба, че не могат да пишат така истински както например ти!
    От мене получаваш 6!!!
  • Благодаря за 2-ката,но каква полза имам аз от нея ако не бъде посочено къде са ми грешките.Хайде не се страхувам от критика.... страхувам се от това,че стиховете ми не са добри,пишат ми се двойки,а аз незнам къде ми е грешката.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...