Когато си тръгна, ме болеше.

Не чуваше, когато сърцето ми се молеше.

Днес обаче казвам: "край, до тука беше ти".

Вече няма начин да си в моите мечти.

Помислих, че когато тръгнеш, аз от болка ще умра,

но после се замислих какво от това.

Нито първи, нито последен си за мене ти,

забравен си от мен, сигурен бъди.

Животът продължава, гледай напред.

Това беше от мен за теб.

Всеки следващ с теб го сравнявам,

понякога си мисля, че вече полудявам.

Чуй този стих и замълчи,

ако си с друга, за мене си спомни.

Как до тебе бях в радост и тревога,

а сега дори да те прегърна не мога.

Липсваш ми още, какво да направя?

Яките спомени как да забравя?

Помниш ли, в парка до късно стояхме,

беше много яко, за ръце се държахме.

Давахме всичко един за друг,

хапвахме пуканки и розов памук.

После осъзнавам, че това не е розова комедия,

това е животът и няма втора серия.

Все някога ще те забравя, това е ясно,

но тогава ти ще дойдеш да се молиш, копеле нещастно.

И звездите пак ще блестят,

и цветята пак ще цъфтят.

Аз пак ще бъда силна и добра,

а не като теб затънала в калта.

Ти си прецени, че аз не съм за теб,

грешно го измисли... айде чао, беб...