17 ago 2007, 13:37

Всичко умира с нас 

  Poesía
680 0 2
Слънцето спря да грее,
когато ти си тръгна.
Жарта спря да тлее,
всичко потъна в мрак.
Всичко се свежда до нас!
Веч никой не се смее,
любов няма в нас.
Разхождат се две безчувствени тела,
виждат се две мъртви сърца!
Притихнали в самота,
стоящи безмълвни в мрака!
Чуват се бегло крясъците на душите ни,
чува се зовът на телата ни,
молещи за милост и топлина,
търсещи в мига любовта,
с едничка надежда
за топла прегръдка
и нежна целувка...

© Ралица Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??