22 jul 2007, 17:39

Всичко за теб

  Poesía
1.8K 0 6
Безумната любов към теб
като стрела забита е във моето сърце.
Боря се със себе си, да те забравя,
но душата и животът ми са в твоите ръце.
Вървя през тъмнината по пътища без край
и търся светлината на  изгубения рай.
Сълзите стичат се по моето лице,
сливат се с дъжда от нощното небе.
Търсех теб, не виждах твоите очи,
не виждах себе си дори.
Погубвах бавно своята душа,
погълната от сянката на вечна самота.
Стигнах замък с камени стени,
там заключих всичките мечти.
Отказах се от щастието и радостта,
без теб и те не съществуват от сега.
Сама съм в кръговрата на съдбата,
да избера ли теб, или да се оставя на тъгата.
Знам, че не изпитваш нищо,
но за мене ти си всичко.
Бурята не е навън, а в моята душа,
за теб отивам и на край света.
Боли и винаги ще е така,
но избирам болката и любовта.
Ти си принцът в моята магия,
мъката без край и моята стихия.
Давам всичко да се върна в твоето сърце,
защото моето е твое, ти го превзе.
Минало и бъдеще обричам аз на тебе,
всеки дъх, оставащото на земята време.
Единствената  цел на моя живот
е аз да съм пазителка на твоята любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много съм очарована Страхотен начин на изразяване, продължавай в същия дух
  • Просто нямам думи...това ме разби...много добро браво!
  • Лоздравления.Много е хубаво.Тъжно е ако така се чувстваш наистина.Ако това ще те успокои така се чувстват много хора и то далеч не на 15.
  • Лоздравления.Много е хубаво.Тъжно е ако така се чувстваш наистина.Ако това ще те успокои така се чувстват много хора и то далеч не на 15.
  • Нямам думи... Супер е.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...