3 nov 2009, 1:12

Всичко зависи от теб

1.5K 0 17
Нямаше път!   
Само пътечка!  
И птиците не пееха!
Тревите се снижиха,
а храстите ме удряха
в лицето.  
Не виждах и не чувах!
Вървях...    
докосвайки посоката
с нозете.    
Не дни, а цяла вечност.
Не се отказах!  
Продължих!  
Измокрена до кости 
от дъжда,  
измръзнала  
от ветровете.  
Доказвах си, че мога...
Ще издържа,  
щом силно е сърцето!
И... стигнах някаква  
следа...    
усетих я… с ръцете.
Заля ме топлина  
отвориха се  
във прегръдка  
и сила някаква успя
да отлепи нозете.  
Май полетях  
към върховете...  
Разбрах!    
Поискаш ли!  
Повярваш ли!  
И тръгнеш ли нагоре...
помагат ти и боговете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Навероятно красиво! Поздрави!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Много хубави стихове и не са бели има рима но е трудно доловима защото не са подредени по четиристишия както е обикновено а римата идва като внезапно бликнал ручей.Браво.
  • Да!
    Харесах! Много!
  • Мога ли да те наричам Сашо?Аз съм от Котел и...знаеш останалото.Благодаря ТИ!
  • Ама...сте истински,за което-благодаря!И...летете!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...