Всмукана
Всмукана
Поклащам се
в аритмия. Ох, дано не умра.
И ритъмът ме чупи,
звукът ме глътна и
сега съм в него.
Оглеждам се
с ръце на мехурена стена,
полепваща остатъците
от живота ми,
по нея - цветът на мечтите.
И тяло сме,
и радостта е болка, болката е сълза...
поклащам се в аритмия, дано
не умра.
Край мен кръжат вдъхновени тела,
усетих ги в кръга им от дъх.
Удавници плуват по дъното,
а аз се оглеждам в последните капки
дъх...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
Цитираният откъс беше вдъхновен от музиката (на много музикална вълна се случвам в последно време 
