valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
1 jul 2007, 19:35

ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА 

  Poesía
1169 0 13
Един поет, съвсем без основание,
присъстваше на политическо събрание.
Разискваха се теми за заплати,
увеличения в проценти и... дебати.
Поетът се надяваше, че може
полезна теза също да изложи.
Той бе с произход най-обикновен,
един от всички като теб и мен.
В залата започна да кипи
(защото става дума за пари)
бюджетът бил отдавна изчислен
и по министерствата разпределен...
Никой няма смелост да реши
ще има ли добавки във пари?
Поетът на трибуната качи се
и почна да излага свойте мисли:
"Да намалиме депутатските заплати
и разпределим процента за страната!
В бюджета никой няма да се бърка,
народа ще се радва до побъркване..."
В залата настана тишина.
От погледите гнусни притъмня.
Изгониха го като мръсно куче:
"Върви пиши! Нас няма да ни учиш!
Не е поезия съдбата на страната.
Тревога е, за всички депутати."
Поетът от това се натъжи.
"Каква тревога в алчните очи?"
Взема заплатата си. Купи с нея листи,
за да описва мислите си чисти...
Попиваха мастилени сълзи,
че пак не стигат пустите пари...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотен стих, Вал, браво!
  • Както винаги завладяващ на каквато и тема да пишеш........
  • Пустото богатство - колко ли престъпления се крият зад него! А стихотворението ви е блестящо!
  • Много добре си го казал Вал!
    Моите поздравления приятел!
  • И болно...и страшно е то!
  • Пари и власт - бедни и богати. Вечна тема, която никога няма да се разреши положително за всички.
  • Хващаш ме в крачка - отивам да работя за... листи!
    Поздрави, Вальо!
  • Поздрав,Вили!Браво!
  • Към написаното в заглавието едва ли може нещо да се добави! Освен ако човекът не е от онези творци, които се скъсаха да ни поучават от медиите през тези години! И кога ли им остана време да пишат измежду политиканството или посланническите дела - не зная!
  • БРАВО!!!
  • Така е Вальо,поетите нямат място при разпределение на бюджета,особено депутатския.
    А представяш ли си,когато той самия трява да разпределя,какъв ужас е!
  • Да, наистина: "Каква тревога в алчните очи?" Не би могло да се каже по-добре!
  • В началото стиха ти ме усмихна,
    Но финала направо ме разтърси!
    Поздравления за истинския стих, Вальо!
Propuestas
: ??:??