1 jul 2007, 19:35

ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА

  Poesía
1.3K 0 13
Един поет, съвсем без основание,
присъстваше на политическо събрание.
Разискваха се теми за заплати,
увеличения в проценти и... дебати.
Поетът се надяваше, че може
полезна теза също да изложи.
Той бе с произход най-обикновен,
един от всички като теб и мен.
В залата започна да кипи
(защото става дума за пари)
бюджетът бил отдавна изчислен
и по министерствата разпределен...
Никой няма смелост да реши
ще има ли добавки във пари?
Поетът на трибуната качи се
и почна да излага свойте мисли:
"Да намалиме депутатските заплати
и разпределим процента за страната!
В бюджета никой няма да се бърка,
народа ще се радва до побъркване..."
В залата настана тишина.
От погледите гнусни притъмня.
Изгониха го като мръсно куче:
"Върви пиши! Нас няма да ни учиш!
Не е поезия съдбата на страната.
Тревога е, за всички депутати."
Поетът от това се натъжи.
"Каква тревога в алчните очи?"
Взема заплатата си. Купи с нея листи,
за да описва мислите си чисти...
Попиваха мастилени сълзи,
че пак не стигат пустите пари...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...