ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА
присъстваше на политическо събрание.
Разискваха се теми за заплати,
увеличения в проценти и... дебати.
Поетът се надяваше, че може
полезна теза също да изложи.
Той бе с произход най-обикновен,
един от всички като теб и мен.
В залата започна да кипи
(защото става дума за пари)
бюджетът бил отдавна изчислен
и по министерствата разпределен...
Никой няма смелост да реши
ще има ли добавки във пари?
Поетът на трибуната качи се
и почна да излага свойте мисли:
"Да намалиме депутатските заплати
и разпределим процента за страната!
В бюджета никой няма да се бърка,
народа ще се радва до побъркване..."
В залата настана тишина.
От погледите гнусни притъмня.
Изгониха го като мръсно куче:
"Върви пиши! Нас няма да ни учиш!
Не е поезия съдбата на страната.
Тревога е, за всички депутати."
Поетът от това се натъжи.
"Каква тревога в алчните очи?"
Взема заплатата си. Купи с нея листи,
за да описва мислите си чисти...
Попиваха мастилени сълзи,
че пак не стигат пустите пари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
