ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА
Един поет, съвсем без основание,
присъстваше на политическо събрание.
Разискваха се теми за заплати,
увеличения в проценти и... дебати.
Поетът се надяваше, че може
полезна теза също да изложи.
Той бе с произход най-обикновен,
един от всички като теб и мен.
В залата започна да кипи
(защото става дума за пари)
бюджетът бил отдавна изчислен
и по министерствата разпределен...
Никой няма смелост да реши
ще има ли добавки във пари?
Поетът на трибуната качи се
и почна да излага свойте мисли:
"Да намалиме депутатските заплати
и разпределим процента за страната!
В бюджета никой няма да се бърка,
народа ще се радва до побъркване..."
В залата настана тишина.
От погледите гнусни притъмня.
Изгониха го като мръсно куче:
"Върви пиши! Нас няма да ни учиш!
Не е поезия съдбата на страната.
Тревога е, за всички депутати."
Поетът от това се натъжи.
"Каква тревога в алчните очи?"
Взема заплатата си. Купи с нея листи,
за да описва мислите си чисти...
Попиваха мастилени сълзи,
че пак не стигат пустите пари...
присъстваше на политическо събрание.
Разискваха се теми за заплати,
увеличения в проценти и... дебати.
Поетът се надяваше, че може
полезна теза също да изложи.
Той бе с произход най-обикновен,
един от всички като теб и мен.
В залата започна да кипи
(защото става дума за пари)
бюджетът бил отдавна изчислен
и по министерствата разпределен...
Никой няма смелост да реши
ще има ли добавки във пари?
Поетът на трибуната качи се
и почна да излага свойте мисли:
"Да намалиме депутатските заплати
и разпределим процента за страната!
В бюджета никой няма да се бърка,
народа ще се радва до побъркване..."
В залата настана тишина.
От погледите гнусни притъмня.
Изгониха го като мръсно куче:
"Върви пиши! Нас няма да ни учиш!
Не е поезия съдбата на страната.
Тревога е, за всички депутати."
Поетът от това се натъжи.
"Каква тревога в алчните очи?"
Взема заплатата си. Купи с нея листи,
за да описва мислите си чисти...
Попиваха мастилени сълзи,
че пак не стигат пустите пари...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
