Всяка мисъл за теб е утеха

10 mar 2007, 10:11

Poesía

1010 0 7

Всяка мисъл за теб е утеха,

а пък утрото тежка поличба,

щом клепачите бавно, полека

те изпускат във дневна гонитба.

И през хребети в мисли те гоня

да те върна отново в съня си,

там, където аз няма да моля

от съдбата да чувствам дъхът ти.

Аз те гоня и стигам, когато

сребролика луната изгрее,

на прозореца нежно мушкато

пред мисълта ми за тебе немее,

и примигват със клепки звездите,

осветили за нас небосклона.

Цял живот ли със тебе в мечтите,

ще се гоним по пътища нови?

Всяка мисъл за теб е утеха,

а утехата - тиха надежда,

че среднощната наша поема

към ново начало повежда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.