Всяка мисъл за теб е утеха
Всяка мисъл за теб е утеха,
а пък утрото тежка поличба,
щом клепачите бавно, полека
те изпускат във дневна гонитба.
И през хребети в мисли те гоня
да те върна отново в съня си,
там, където аз няма да моля
от съдбата да чувствам дъхът ти.
Аз те гоня и стигам, когато
сребролика луната изгрее,
на прозореца нежно мушкато
пред мисълта ми за тебе немее,
и примигват със клепки звездите,
осветили за нас небосклона.
Цял живот ли със тебе в мечтите,
ще се гоним по пътища нови?
Всяка мисъл за теб е утеха,
а утехата - тиха надежда,
че среднощната наша поема
към ново начало повежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
