16 may 2013, 15:24

Всяка нощ 

  Poesía » Civil
1052 0 5

В тишината бързи стъпки,

разкъсващи сякаш този нощен свят.

 

Изморени вопли, въздишки тежки

и ръце, протегнати напред.

 

Врата заключена.

Дъждовни капки и ключове в синхрон дрънчат.

 

Обувки кални. Мирис на цигари.

А огледалото гръб извърнало от срам.

 

Глътка въздух.

Спокойствие и тишина царят.

 

Поглед ясен сякаш казва стига.

Вратата хлопна, ключ се завъртя.

 

Другото аз остана на дъжда,

аз съм вече у дома!

© Алина Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??