В тишината бързи стъпки,
разкъсващи сякаш този нощен свят.
Изморени вопли, въздишки тежки
и ръце, протегнати напред.
Врата заключена.
Дъждовни капки и ключове в синхрон дрънчат.
Обувки кални. Мирис на цигари.
А огледалото гръб извърнало от срам.
Глътка въздух.
Спокойствие и тишина царят.
Поглед ясен сякаш казва стига.
Вратата хлопна, ключ се завъртя.
Другото аз остана на дъжда,
аз съм вече у дома!
© Алина Костова All rights reserved.
6
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
