Всяка нощ
В тишината бързи стъпки,
разкъсващи сякаш този нощен свят.
Изморени вопли, въздишки тежки
и ръце, протегнати напред.
Врата заключена.
Дъждовни капки и ключове в синхрон дрънчат.
Обувки кални. Мирис на цигари.
А огледалото гръб извърнало от срам.
Глътка въздух.
Спокойствие и тишина царят.
Поглед ясен сякаш казва стига.
Вратата хлопна, ключ се завъртя.
Другото аз остана на дъжда,
аз съм вече у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Костова Всички права запазени
6
