16.05.2013 г., 15:24 ч.

Всяка нощ 

  Поезия » Гражданска
1045 0 5

В тишината бързи стъпки,

разкъсващи сякаш този нощен свят.

 

Изморени вопли, въздишки тежки

и ръце, протегнати напред.

 

Врата заключена.

Дъждовни капки и ключове в синхрон дрънчат.

 

Обувки кални. Мирис на цигари.

А огледалото гръб извърнало от срам.

 

Глътка въздух.

Спокойствие и тишина царят.

 

Поглед ясен сякаш казва стига.

Вратата хлопна, ключ се завъртя.

 

Другото аз остана на дъжда,

аз съм вече у дома!

© Алина Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??