11 feb 2007, 22:39

Всяка нощ 

  Poesía
861 0 3

Всяка нощ все теб сънувам
и теб целувам аз без страх.
Какво ли още ще се случи?
А любовта е грях...

Дали ще се събудя,
пак ще чувам този вик:
"Дано реалност е, а не заблуда,
дано е вечност, а не миг".

Всяка нощ в съня ми идваш,
дали ще си отидеш - аз не знам.
Но утринта ще бъде весела, щастлива,
озарена с огнен плам.

И вечер тръпна да те видя -
дали отново ще се появиш?
Дали пак мигом ще изчезнеш
като лист, изгубен стих...

© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??