Всяка нощ
Всяка нощ все теб сънувам
и теб целувам аз без страх.
Какво ли още ще се случи?
А любовта е грях...
Дали ще се събудя,
пак ще чувам този вик:
"Дано реалност е, а не заблуда,
дано е вечност, а не миг".
Всяка нощ в съня ми идваш,
дали ще си отидеш - аз не знам.
Но утринта ще бъде весела, щастлива,
озарена с огнен плам.
И вечер тръпна да те видя -
дали отново ще се появиш?
Дали пак мигом ще изчезнеш
като лист, изгубен стих...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маринела Георгиева Все права защищены
