Всяка нощ
Всяка нощ все теб сънувам
и теб целувам аз без страх.
Какво ли още ще се случи?
А любовта е грях...
Дали ще се събудя,
пак ще чувам този вик:
"Дано реалност е, а не заблуда,
дано е вечност, а не миг".
Всяка нощ в съня ми идваш,
дали ще си отидеш - аз не знам.
Но утринта ще бъде весела, щастлива,
озарена с огнен плам.
И вечер тръпна да те видя -
дали отново ще се появиш?
Дали пак мигом ще изчезнеш
като лист, изгубен стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маринела Георгиева Всички права запазени
