23 mar 2014, 23:57

Всяка опъната струна

  Poesía » Otra
593 0 2

И китарите свирят. Отново.

Приказка вълшебна в нотите разни

усещам как зове ме и в тъга, и в празник.

Всеки виртуозен щрих е мечта,

прави живота ми по-лек на света.

Всяка опъната струна се смее и плаче,

непредсказуем е животът, че как другояче?

Когато безшумна се сепне нощта

от внезапния старт на песента,

където откривам се в смях и в тъга,

знам, че истински живея. Сега.

Дайте ми бързо китара. Веднага.

На нея ще свиря, ще свиря до края.

Приказка житейската ми песен ще стане,

китара ми дайте - моето цяло имане!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никол Шиварова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Музиката е това, което изразява премълчаното вместо самите нас !
  • Музиката е най-въздействащото изкуство. Тази идея виждам в стиховете, предадена живо и изразително. И аз мисля че въздействието на музиката превъзхожда въздействието на всички останали изкуства. Ако трябва да избирам от кое да се лиша - от зрението или слуха, ще предпочета зрението, за да мога да слушам музика, макар, че по-добре да притежавам и двете, разбира се...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...