Всяка опъната струна
И китарите свирят. Отново.
Приказка вълшебна в нотите разни
усещам как зове ме и в тъга, и в празник.
Всеки виртуозен щрих е мечта,
прави живота ми по-лек на света.
Всяка опъната струна се смее и плаче,
непредсказуем е животът, че как другояче?
Когато безшумна се сепне нощта
от внезапния старт на песента,
където откривам се в смях и в тъга,
знам, че истински живея. Сега.
Дайте ми бързо китара. Веднага.
На нея ще свиря, ще свиря до края.
Приказка житейската ми песен ще стане,
китара ми дайте - моето цяло имане!
© Никол Шиварова All rights reserved.
