И китарите свирят. Отново.
Приказка вълшебна в нотите разни
усещам как зове ме и в тъга, и в празник.
Всеки виртуозен щрих е мечта,
прави живота ми по-лек на света.
Всяка опъната струна се смее и плаче,
непредсказуем е животът, че как другояче?
Когато безшумна се сепне нощта
от внезапния старт на песента,
където откривам се в смях и в тъга,
знам, че истински живея. Сега.
Дайте ми бързо китара. Веднага. ...