Всяка седма
Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда.
Дори гатанките си имат собствено място
под мъгливия шлейф.
Близки по кръв и по родство с иконите,
сенките крият си вярата,
само анонимните им присъди са строги,
но топло и благославящо...
Дали защото сивотата зъб по зъб опипва
рехавата слънчева захапка,
а вечността на длани своята брада подпира
и неопределеното очаква?
Че тук финално ръкопляска и брезата нежна.
И обущарят гледа зад очите си
как в стъпките следа оставя всяка седма,
защото натежава задължително.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубава есен, Деа...и вдъхновена!
-
"Който и да разбърка душата на вятъра,
есента я подрежда." - прекрасно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
