6 jun 2008, 21:12

Всяка вечер

760 0 3

Оставяйки те всяка вечер,

аз знам, че ще те видя утре пак.

Ала кръговратът наш е вечен

и хвърля еърху мислите ми мрак.

Често, остана ли без теб, се питам

наистина ли съм сама.

Старая се да не извикам,

но трудно е това.

Във мириса на всяка вечер

усещам твоя аромат.

Самотата - спътник вечен -

изпълни целия ми свят.

Слънцето ме гали сутрин,

търся твоите ръце.

Уви, оставам студна,

затворено е моето сърце.

Вятърът докосва ми косите,

но не ги разрошваш ти.

И пак се отдавам на мечтите,

колкото и да боли.

Дъждът по кожата се стича бавно

и в тялото ми се пропива.

Спомням си целувките жадно,

а реката веч прелива.

Нежния ти поглед виждам

във всяка капчица роса.

Отново почвам да изписвам

името ти в пепелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...