6 jun 2008, 21:12

Всяка вечер

759 0 3

Оставяйки те всяка вечер,

аз знам, че ще те видя утре пак.

Ала кръговратът наш е вечен

и хвърля еърху мислите ми мрак.

Често, остана ли без теб, се питам

наистина ли съм сама.

Старая се да не извикам,

но трудно е това.

Във мириса на всяка вечер

усещам твоя аромат.

Самотата - спътник вечен -

изпълни целия ми свят.

Слънцето ме гали сутрин,

търся твоите ръце.

Уви, оставам студна,

затворено е моето сърце.

Вятърът докосва ми косите,

но не ги разрошваш ти.

И пак се отдавам на мечтите,

колкото и да боли.

Дъждът по кожата се стича бавно

и в тялото ми се пропива.

Спомням си целувките жадно,

а реката веч прелива.

Нежния ти поглед виждам

във всяка капчица роса.

Отново почвам да изписвам

името ти в пепелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...