Всяка вечер
Оставяйки те всяка вечер,
аз знам, че ще те видя утре пак.
Ала кръговратът наш е вечен
и хвърля еърху мислите ми мрак.
Често, остана ли без теб, се питам
наистина ли съм сама.
Старая се да не извикам,
но трудно е това.
Във мириса на всяка вечер
усещам твоя аромат.
Самотата - спътник вечен -
изпълни целия ми свят.
Слънцето ме гали сутрин,
търся твоите ръце.
Уви, оставам студна,
затворено е моето сърце.
Вятърът докосва ми косите,
но не ги разрошваш ти.
И пак се отдавам на мечтите,
колкото и да боли.
Дъждът по кожата се стича бавно
и в тялото ми се пропива.
Спомням си целувките жадно,
а реката веч прелива.
Нежния ти поглед виждам
във всяка капчица роса.
Отново почвам да изписвам
името ти в пепелта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
