Всяка вечер аз сънувам, че при мен ти ще се върнеш
и ще можем да започнем нов живот и да напишем всичко отначало,
но уви ти сега до него всяка вечер май заспиваш,
а без теб моето сърце, скъпа няма как да бъде цяло...

И се събуждам през нощта със сълзи на очите, скъпа,
когато се обърна на другата страна и видя, че те няма...
Защото точно тогава реалността е кошмарен сън,
а аз искам да се събудя и от нея надалече да избягам!

А когато легна на нашата спалня и видя, че е празно твоето място...
Сърцето ми се къса и питам Бог "Какво направих и къде сгреших?"...
Задавам му хиляди въпроси, но той на нито един не отговаря...
и само ми припомня, че за всичко са виновни твоите кафяви очи!