25 мар. 2015 г., 22:01

Всяка вечер

514 0 0

Всяка вечер аз сънувам, че при мен ти ще се върнеш
и ще можем да започнем нов живот и да напишем всичко отначало,
но уви ти сега до него всяка вечер май заспиваш,
а без теб моето сърце, скъпа няма как да бъде цяло...

И се събуждам през нощта със сълзи на очите, скъпа,
когато се обърна на другата страна и видя, че те няма...
Защото точно тогава реалността е кошмарен сън,
а аз искам да се събудя и от нея надалече да избягам!

А когато легна на нашата спалня и видя, че е празно твоето място...
Сърцето ми се къса и питам Бог "Какво направих и къде сгреших?"...
Задавам му хиляди въпроси, но той на нито един не отговаря...
и само ми припомня, че за всичко са виновни твоите кафяви очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...