Всяка вечер падам в безтегловност
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих,
раждайки от себе си проклятия и стихове.)
© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados
там, където твойта скрита сложност
изрисува ме във абортирали фаталности.
Доста сложно се изразяваш. Провокираш читателя към активно търсене и то в дълбочина. Прочетох най-малко четири пъти, за да стигна до послание.