15 ago 2010, 22:36  

Всяка вечер падам в безтегловност и сънувам те по жиците 

  Poesía » Otra
1413 0 6
Всяка вечер падам в безтегловност
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих,
раждайки от себе си проклятия и стихове.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??