15 ago 2010, 22:36  

Всяка вечер падам в безтегловност и сънувам те по жиците

  Poesía » Otra
1.7K 0 6

Всяка вечер падам в безтегловност

и сънувам те по жиците,

по мостове от безкрайна синьост,

все прегръщащ в нереалност птиците.

(Все извит от викове в бемоли

и зовящ въздишни мигове,

скрит където някога се молих,

раждайки от себе си проклятия и стихове.)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В безтегловността сякаш се къта една не много красива картинка:
    там, където твойта скрита сложност
    изрисува ме във абортирали фаталности.
    Доста сложно се изразяваш. Провокираш читателя към активно търсене и то в дълбочина. Прочетох най-малко четири пъти, за да стигна до послание.
  • Има сънища, които се сбъдват, но ти това го знаеш...и хубаво е, че поезия сънуваш и мечтаеш. Сърдечни поздрави, Теми!
  • Стихото е великолепно, но това ми е любимо:
    "по мостове от безкрайна синьост,

    все прегръщащ в нереалност птиците"!
  • Тем
    Наваксвам пропуснатото. Много радва този стих, много
  • !!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...