Aug 15, 2010, 10:36 PM  

Всяка вечер падам в безтегловност и сънувам те по жиците 

  Poetry » Other
1411 0 6
Всяка вечер падам в безтегловност
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих,
раждайки от себе си проклятия и стихове.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Random works
: ??:??