Aug 15, 2010, 10:36 PM
Всяка вечер падам в безтегловност и сънувам те по жиците
Всяка вечер падам в безтегловност
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих,
раждайки от себе си проклятия и стихове.)
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Има сънища, които се сбъдват, но ти това го знаеш...и хубаво е, че поезия сънуваш и мечтаеш. Сърдечни поздрави, Теми! -
Стихото е великолепно, но това ми е любимо:
"по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците"! -
Тем
Наваксвам пропуснатото. Много радва този стих, много -
!!!
-
Ооо, това е прекрасно! А усещането за безтегловност всъщност е хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
там, където твойта скрита сложност
изрисува ме във абортирали фаталности.
Доста сложно се изразяваш. Провокираш читателя към активно търсене и то в дълбочина. Прочетох най-малко четири пъти, за да стигна до послание.