Всяка вечер падам в безтегловност и сънувам те по жиците

Поэзия » Другая

1.7K 0 6

Всяка вечер падам в безтегловност

и сънувам те по жиците,

по мостове от безкрайна синьост,

все прегръщащ в нереалност птиците.

(Все извит от викове в бемоли

и зовящ въздишни мигове,

скрит където някога се молих,

раждайки от себе си проклятия и стихове.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

icohim (Христо Стоянов)

В безтегловността сякаш се къта една не много красива картинка:
там, където твойта скрита сложност
изрисува ме във абортирали фаталности.
Доста сложно се изразяваш. Провокираш читателя към активно търсене и то в дълбочина. Прочетох най-малко четири пъти, за да стигна до послание.

2011-08-01T15:17:42+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Има сънища, които се сбъдват, но ти това го знаеш...и хубаво е, че поезия сънуваш и мечтаеш. Сърдечни поздрави, Теми!

2010-10-12T23:06:57+03:00
Melany71 (Светла)

Стихото е великолепно, но това ми е любимо:
"по мостове от безкрайна синьост,

все прегръщащ в нереалност птиците"!

2010-09-11T09:31:01+03:00
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Тем
Наваксвам пропуснатото. Много радва този стих, много

2010-08-26T21:16:33+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-08-21T15:33:45+03:00