Всяко зло за добро
След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем
от Петрич, по на юг;
в Елада да разпуснем
далеч, далеч от тук.
Напълних малка чанта
със нужните неща:
с бельо и с лубриканти,
и с гелче за… коса,
и… хукнахме с Поршето
директно към Атон,
да тръкна там момето
и хапна риба тон.
Девойката… бе сладка,
със татус на гърба,
със дупе на мулатка
и с гъвкава снага.
От месеци… се точех
на нейните гърди!
Прегръщах ги задочно
из сушавите дни!
И ето че… през август
тя взе че каза: - Да!
Ще дойда с теб в Елада
да хапна мусака!
Ще пия с теб, Пулмари,
ще дишаме и йод,
ще мезиме с калмари
и с пресен октопод.
И аз… заминах с нея
на гръцкото море,
но вместо край Егея
да пия шардоне,
получих слънчев удар,
как стъпих на брега,
и взех да гледам лудо
без никаква нега.
На плаж аз не отидох
чет’ри дни подред.
Разтривах си гърдите
с ракия и оцет.
Захранвах си леглото
със гръцка мусака
и всеки ден - бельото
перях си на ръка.
Пък - милата колежка
го удари на живот!
Побегна “по погрешка”
с наивен филантроп
дошъл от Коста Рика
със частен самолет,
дзадзики със мастика
да пробва на обед.
Останал сам, без сили,
във Гърция един,
след шепа сини сливи
и хапче Аналгин,
аз скочих във Поршето
и дадох пълна газ,
на север - към морето
и родния Бургас.
А там - с една гъркиня
без капка макиаж,
на къмпинга “Смокиня”
дошла на Евин плаж,
аз взех, че се залюбих!
От обич откачих!
Над нея се… потрудих
и драснах този стих
да помним и да знаем,
че случим ли на зло,
без много да роптаем,
да чакаме, добро!
Юри Йовев
Юли 2024 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
