Всяко зло за добро
След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем
от Петрич, по на юг;
в Елада да разпуснем
далеч, далеч от тук.
Напълних малка чанта
със нужните неща:
с бельо и с лубриканти,
и с гелче за… коса,
и… хукнахме с Поршето
директно към Атон,
да тръкна там момето
и хапна риба тон.
Девойката… бе сладка,
със татус на гърба,
със дупе на мулатка
и с гъвкава снага.
От месеци… се точех
на нейните гърди!
Прегръщах ги задочно
из сушавите дни!
И ето че… през август
тя взе че каза: - Да!
Ще дойда с теб в Елада
да хапна мусака!
Ще пия с теб, Пулмари,
ще дишаме и йод,
ще мезиме с калмари
и с пресен октопод.
И аз… заминах с нея
на гръцкото море,
но вместо край Егея
да пия шардоне,
получих слънчев удар,
как стъпих на брега,
и взех да гледам лудо
без никаква нега.
На плаж аз не отидох
чет’ри дни подред.
Разтривах си гърдите
с ракия и оцет.
Захранвах си леглото
със гръцка мусака
и всеки ден - бельото
перях си на ръка.
Пък - милата колежка
го удари на живот!
Побегна “по погрешка”
с наивен филантроп
дошъл от Коста Рика
със частен самолет,
дзадзики със мастика
да пробва на обед.
Останал сам, без сили,
във Гърция един,
след шепа сини сливи
и хапче Аналгин,
аз скочих във Поршето
и дадох пълна газ,
на север - към морето
и родния Бургас.
А там - с една гъркиня
без капка макиаж,
на къмпинга “Смокиня”
дошла на Евин плаж,
аз взех, че се залюбих!
От обич откачих!
Над нея се… потрудих
и драснах този стих
да помним и да знаем,
че случим ли на зло,
без много да роптаем,
да чакаме, добро!
Юри Йовев
Юли 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
