Всъщност
Аз крия се във своето мълчание,
изгубих вече смисъла на думите.
В тишината се заслушай. Можеш ли
да чуеш мойте милион признания?
Аз крия се във своята поезия,
в нея само съм безумно смелата,
отхвърлям правилата и забраните
и там владея и света, и себе си.
Аз крия се сред свойто безразличие,
уморих се да изгарям и възкръсвам.
Да, феникс съм, ти това не знаеше,
когато ме нарече свое бъдеще.
Аз истинска съм. Разгадаеш ли ме,
ще видиш ти, че огън съм, изгарям.
Но ти не искаш, сякаш страх те е,
че може в мен повторно да се влюбиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados
