27 mar 2019, 9:32

Всъщност времето няма значение

  Poesía
632 1 4

някъде
между третата секунда 
и вечността
ревът 
на едно бебе 
пропука 
вселената 

времето 
се оказа по-устойчиво

само крехките 
стъпалца
трябваше бързо
да пробягат
по облаците
докато да загрубеят

само мъничките ръце
трябваше да се спрат
да се протягат
към невъзможностите

а устничките
да престанат да търсят
я храна
я просто целувка
свити на розичка

някъде между петата секунда
и вечността
един старец 
дори не си спомняше
къде точно в пясъка
бе заровил
една жена
която за две секунди
му дари илюзията
че е свободен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...