17 nov 2012, 15:02

Втората жена

1.1K 0 0

Любовта...

 

Тази...
изгарящата, изпепеляващата...

Този...

Опитомяващият, истиският...

Къде е...
там с някоя, някъде...

Не и тук, до мен...

Той за чужди като мен е забранен.

Дали ще го открадна?!

Дали ще го изпусна... кажи ми?!

Или ще остане един миг...

Един миг, една изневяра.

Един пътник във влака на гара.

Един билет само към игра.

Една вечер и спомен в тъгата.

Една страст, не преминала прага.

Една любов, изживяна тогава.

Дали ще е единствен...

този, който побърква страстта ми?

Той ли ще е единствен,

който ще искам, а няма да имам...
Кажи ми?!

Защо?!

Една дума, жест и усмивка

и готова съм да бъда друга.

 

Зная, че при нея ще заспива.

Зная, че до нея буди се сутрин.

Зная, че мен ще вижда

при всеки неин допир...

Моето име ще крещи отвътре,

моите ръце ще усеща.

 Зная, зная аз много неща,

но не ми помагат в любовта!

Тези моите истински слова

няма да ме направят първа

в тази любовна игра!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елиса Каменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...