Втората жена

Любовта...

Тази...
изгарящата, изпепеляващата...

Този...

Опитомяващият, истиският...

Къде е...
там с някоя, някъде...

Не и тук, до мен...

Той за чужди като мен е забранен.

Дали ще го открадна?!

Дали ще го изпусна... кажи ми?!

Или ще остане един миг...

Един миг, една изневяра.

Един пътник във влака на гара.

Един билет само към игра.

Една вечер и спомен в тъгата.

Една страст, не преминала прага.

Една любов, изживяна тогава.

Дали ще е единствен...

този, който побърква страстта ми?

Той ли ще е единствен,

който ще искам, а няма да имам...
Кажи ми?!

Защо?!

Една дума, жест и усмивка

и готова съм да бъда друга.

Зная, че при нея ще заспива.

Зная, че до нея буди се сутрин.

Зная, че мен ще вижда

при всеки неин допир...

Моето име ще крещи отвътре,

моите ръце ще усеща.

 Зная, зная аз много неща,

но не ми помагат в любовта!

Тези моите истински слова

няма да ме направят първа

в тази любовна игра!!!