17 нояб. 2012 г., 15:02

Втората жена

1.1K 0 0

Любовта...

 

Тази...
изгарящата, изпепеляващата...

Този...

Опитомяващият, истиският...

Къде е...
там с някоя, някъде...

Не и тук, до мен...

Той за чужди като мен е забранен.

Дали ще го открадна?!

Дали ще го изпусна... кажи ми?!

Или ще остане един миг...

Един миг, една изневяра.

Един пътник във влака на гара.

Един билет само към игра.

Една вечер и спомен в тъгата.

Една страст, не преминала прага.

Една любов, изживяна тогава.

Дали ще е единствен...

този, който побърква страстта ми?

Той ли ще е единствен,

който ще искам, а няма да имам...
Кажи ми?!

Защо?!

Една дума, жест и усмивка

и готова съм да бъда друга.

 

Зная, че при нея ще заспива.

Зная, че до нея буди се сутрин.

Зная, че мен ще вижда

при всеки неин допир...

Моето име ще крещи отвътре,

моите ръце ще усеща.

 Зная, зная аз много неща,

но не ми помагат в любовта!

Тези моите истински слова

няма да ме направят първа

в тази любовна игра!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елиса Каменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...