Ти си втори и за това не ми се говори!
Полека с ръката и после в краката
се свличаш от болка. Гледай ме очите
и ще се смиля да ти подам кърпичка,
за да си забършеш сълзите.
Да си мислил за това преди
сега е късно, няма да те разбера!
Навярно в заучените ти реплики
се давиш. Удави се няма да те спра.
Ти смили ли се над мен,
когато просех всеки ден от тебе внимание,
а ти повтарях, че ще дойде и този ден
в който ще си платиш всичко и ще струва цяло състояние.
Ще стрелям, само че не с пистолет, а с думи,
за да разбереш накрая, че съм наранена,
а те ще пробиват месото ти по-лошо от куршуми.
Аз не падам духом иначе от битката ще изляза победена.
Стани и си върви.
Отново ще се правя на милостива
защото, които умее да прощава и Бог ще му прости
и това ще му дава сила!!!
© Полина Петкова Todos los derechos reservados