6 feb 2011, 17:58

Втори шанс

  Poesía
1.9K 1 1

Втори шанс

 

Дадох втори шанс

и заблудих се във мечти,

защото имаше тъга,

а и смразяващ страх усетих...

Устните болят, от вятъра обрулени,

пепелта лежи в протегнатите длани...

Не бе то трепетът във ранна утрин,

нито снегът, искрящ във висините...

Обратно аз отново ще замина...

Съживени чувства - не очакам,

а и не искам

пак да съм под ключ – заключена,

това не е очакваното щастие...

Само - едва затоплена –

душата свива се от студ – изстинала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вторият шанс е вече неестествено състояние за мен, а от там и времено.. Точно си го описала!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...