Втори шанс

6 feb 2011, 17:58

Poesía

1541 1 1

Втори шанс

Дадох втори шанс

и заблудих се във мечти,

защото имаше тъга,

а и смразяващ страх усетих...

Устните болят, от вятъра обрулени,

пепелта лежи в протегнатите длани...

Не бе то трепетът във ранна утрин,

нито снегът, искрящ във висините...

Обратно аз отново ще замина...

Съживени чувства - не очакам,

а и не искам

пак да съм под ключ – заключена,

това не е очакваното щастие...

Само - едва затоплена –

душата свива се от студ – изстинала...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

female_sg (Боряна)

2011-02-07T15:22:39+02:00

Вторият шанс е вече неестествено състояние за мен, а от там и времено.. Точно си го описала!