6.02.2011 г., 17:58 ч.

Втори шанс 

  Поезия
1511 1 1

Втори шанс

 

Дадох втори шанс

и заблудих се във мечти,

защото имаше тъга,

а и смразяващ страх усетих...

Устните болят, от вятъра обрулени,

пепелта лежи в протегнатите длани...

Не бе то трепетът във ранна утрин,

нито снегът, искрящ във висините...

Обратно аз отново ще замина...

Съживени чувства - не очакам,

а и не искам

пак да съм под ключ – заключена,

това не е очакваното щастие...

Само - едва затоплена –

душата свива се от студ – изстинала...

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вторият шанс е вече неестествено състояние за мен, а от там и времено.. Точно си го описала!
Предложения
: ??:??