Втори шанс
Дадох втори шанс
и заблудих се във мечти,
защото имаше тъга,
а и смразяващ страх усетих...
Устните болят, от вятъра обрулени,
пепелта лежи в протегнатите длани...
Не бе то трепетът във ранна утрин,
нито снегът, искрящ във висините...
Обратно аз отново ще замина...
Съживени чувства - не очакам,
а и не искам
пак да съм под ключ – заключена,
това не е очакваното щастие...
Само - едва затоплена –
душата свива се от студ – изстинала...
© Пенка Обновенска Всички права запазени