6.02.2011 г., 17:58

Втори шанс

1.9K 1 1

Втори шанс

 

Дадох втори шанс

и заблудих се във мечти,

защото имаше тъга,

а и смразяващ страх усетих...

Устните болят, от вятъра обрулени,

пепелта лежи в протегнатите длани...

Не бе то трепетът във ранна утрин,

нито снегът, искрящ във висините...

Обратно аз отново ще замина...

Съживени чувства - не очакам,

а и не искам

пак да съм под ключ – заключена,

това не е очакваното щастие...

Само - едва затоплена –

душата свива се от студ – изстинала...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вторият шанс е вече неестествено състояние за мен, а от там и времено.. Точно си го описала!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...