15 dic 2012, 20:17

Вторични трусове

  Poesía » Otra
1.6K 0 2

   Вторични трусове

 

Последното заметресение отдавна мина.

И мислех, че съм приземена.

И някакси се чувствах оцеляла,

макар несъщата, наопаки сглобена.

 

Но вторичните трусове ще ме довършат.

Развалят всяка сглобка

на изкуствената ми вселена.

 

Откакто веднъж изпаднах в безтегловност,

започнах да се удрям във всеки ръб

на неизградената си същност.

И да се треса от всяка невъзможност,

от всеки опит да остана цяла.

 

Обхващат ме вторични трусове.

Не вярвам в земното притегляне,

щом оставам във висящност

от всяка неизвестност

и от всяка глупава заблуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...