Вяра
Към тебе протягам свойта ръка,
не виждаш ли, чакам те вече,
побързай, не свеждай глава,
не поглеждай назаде, човече.
Ще затъваме пътьом в калта,
ще падаме в стръмни пътеки,
ще стъпваме трудно в мъгла,
но ще бъдем в ярки доспехи.
Ще бродиме чужди в студ и вина,
черни сенки ще борим проклети,
страх ще дебне зад всяка стена,
но за него ще бъдем ний слепи.
И накрая ще зърнем много ята,
полетели нагоре в небето,
знай, тогава ще стигнем целта,
на последната капчица вяра подети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
