странница (Сеси)
200 7186
16.01.2015 г., 21:40 ч.  

Вяра 

  Поезия » Друга
520 0 6

Към тебе протягам свойта ръка,
не виждаш ли, чакам те вече,
побързай, не свеждай глава,
не поглеждай назаде, човече.

Ще затъваме пътьом в калта,
ще падаме в стръмни пътеки,

ще стъпваме трудно в мъгла,
но ще бъдем в ярки доспехи.

Ще бродиме чужди в студ и вина,
черни сенки ще борим проклети,
страх ще дебне зад всяка стена,
но за него ще бъдем ний слепи.

И накрая ще зърнем много ята,
полетели нагоре в небето,
знай, тогава ще стигнем целта,
на последната капчица вяра подети.

 

© Сеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • великолепно...
  • Благодаря, че се спряхте тук, Пламена, Елица!
  • Харесах трезвия поглед към живота и оптимистичния заряд на стиха.
    Поздрав, Сеси!
  • Хареса ми твоята "Вяра"
    Поздрави Сеси!
  • Благодаря за чудесния коментар, Мисана!
  • Добре свързваш ятата с вярата, Сеси. Хубав асоциативен образ. Всъщност самата вяра е винаги ято. Ято от обединили се несбъднати мечти, политнали към Бог. Когато вярата е налице трудностите по Пътя ни правят само по силни.

    Поздравление за стихотворението!
Предложения
: ??:??