24 feb 2021, 17:39

Вяра

585 2 0

Дерзая -

стичат се горчиви сълзи

от очите,

като бурна река

плаче

ранената душа.

Сърцето кърви,

чувствам,

научих уроците

в миг

несподелена остана

житейската мечта.

 

Лъгах се -

в живота от него съм

обичана,

желана.

Вярно вричах се,

повярвах в любовта

голяма.

Защо, приятелю,

предаде ме

и отвори бездна,

рана?

С лекота затръшна

вратата,

по пътя

вярата потъна

в яма.

 

 

Аз виждам: разкаяние в нощта

И знам,

че там –

зад всяка врата

и стена –

страда

още една

отхвърлена душа

на живота.

 

Вярвам,

Господи!

В живота ще бъда щастлива,

колчем истински,

без страх

аз ще обичам.

Ще заживее вярата

в душата красива,

грееща звезда

на любимия

аз се вричам.

 

 

Днес

тъмни облаци

закриват слънцето

от очите

вярата е непоклатима,

след предателство

горчиво.

Беше сън лош

отново ще грейнат лъчите,

ще срещна зората,

по силна,

по мъдра

без облаче сиво.

 

Автор: Виктория Милчева- Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...