24 февр. 2021 г., 17:39

Вяра

584 2 0

Дерзая -

стичат се горчиви сълзи

от очите,

като бурна река

плаче

ранената душа.

Сърцето кърви,

чувствам,

научих уроците

в миг

несподелена остана

житейската мечта.

 

Лъгах се -

в живота от него съм

обичана,

желана.

Вярно вричах се,

повярвах в любовта

голяма.

Защо, приятелю,

предаде ме

и отвори бездна,

рана?

С лекота затръшна

вратата,

по пътя

вярата потъна

в яма.

 

 

Аз виждам: разкаяние в нощта

И знам,

че там –

зад всяка врата

и стена –

страда

още една

отхвърлена душа

на живота.

 

Вярвам,

Господи!

В живота ще бъда щастлива,

колчем истински,

без страх

аз ще обичам.

Ще заживее вярата

в душата красива,

грееща звезда

на любимия

аз се вричам.

 

 

Днес

тъмни облаци

закриват слънцето

от очите

вярата е непоклатима,

след предателство

горчиво.

Беше сън лош

отново ще грейнат лъчите,

ще срещна зората,

по силна,

по мъдра

без облаче сиво.

 

Автор: Виктория Милчева- Тори М

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...