Чувствам се изпразнена от всичко,

        като ненужен съд захвърлен в тъмнината-

        куха и кънтяща.

       Чувствам се ограбена от всички,

        като дърво останало без листи-

        суха и трептяща.

        Чувствам се самотна и тревожна,

        като сърна подгонена в тъмата-

        крехка,беззащитна.

        Но изглежда там дълбоко

        нещо в мен е оживяло.

        Колко любопитно!

        Да,това е мойта вяра-

        мощно се надига,

        силна,будна и любяща

        до небето стига.

        Тя единствена тук може

        живот да дарява,

        любовта да дава тоже

        що всичко прощава.