Вяра
Чувствам се изпразнена от всичко,
като ненужен съд захвърлен в тъмнината-
куха и кънтяща.
Чувствам се ограбена от всички,
като дърво останало без листи-
суха и трептяща.
Чувствам се самотна и тревожна,
като сърна подгонена в тъмата-
крехка,беззащитна.
Но изглежда там дълбоко
нещо в мен е оживяло.
Колко любопитно!
Да,това е мойта вяра-
мощно се надига,
силна,будна и любяща
до небето стига.
Тя единствена тук може
живот да дарява,
любовта да дава тоже
що всичко прощава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
