10 ago 2022, 8:53

Вяра

503 0 1

Накъде вглеждаш се, когато първо на теб наложи

се да навлезнеш в мъглата? 

Какво минава през ума ти,

когато само на теб стиска ти да нагазиш във водата? 
Какво амбицира те,

когато всеки друг разбягва се,

изплашен, че ще оплеска нещата? 
Какво води те, когато очите заслепени са ти от играта? 
Накъде поемаш,

когато животът главоломно нанесе ти удар изпод брадата? 
Ридаеш ли, когато подът рухне ти изпод краката? 
Готов ли си да гониш и преследваш мечтата докрая на долината?
Изплашен ли си от сянката непозната? 
Усещаш ли, че можеш да надвиеш звяра, който крие се сега в тъмнината?
Осъзнаваш ли, че действията ти може да се преобразуват в статуя,

издигната високо над тревата?
Докъде стига ти волята чудата? 
Можеш ли да се справиш с всяко едно от изпитанията на съдбата? 
Вярваш ли, че си единственият на Земята,

на когото му е отредено да изпълни мисията,

спусната от небесата? 
Ще съумееш ли да надскочиш тенденциите,

поддържани нелепо от тълпата? 
Ще бъде ли възможно отново да изправиш високо глава,

дори когато знаеш, че зарът вече не е на твоя страна? 
Можеш ли все още да надскочиш онова,

което детето в теб побеждаваше единствено чрез мисълта? 
Вилнееш ли сега така, както правят свободните деца? 
Скиташ ли се безцелно в туй време,

в което болшинството се държи тъй отчуждено?
Впускаш ли се неимоверно в дълбините,

където вечно е тъмно и студено?
Смел ли си, когато в ушите ти шепне се,

че да си страхливец е по-лесно?
Можеш ли да устоиш на изкушението и да не предадеш родата,

да отблъснеш предложенията, които въздигат егото ти до небесата? 
Ако вярваш, че действията достойни са за възхвала,

рано или късно ще се видим горе, там където божествена е светлината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арт Оуен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това не става от веднъж. Години трябват! Падаш и ставаш, залиташ, препъваш се, но ако имаш силна вяра и на Него уповаваш - продължаваш. Търпение, увереност и надежда да не се губи никога! Поздравления

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...