20 feb 2025, 22:12

Вяра

  Poesía
369 1 2

 

Когато сърцето ти плаче,

когато от мъка кърви.

Когато без думи се молиш,

и боли ли, боли...

 

Когато сълзите те давят,

когато черен е целият свят.

Когато пътя изгубиш

и трепериш от страх..

 

Знай, че дори и тогава

Бог чува твойте молби.

В сърцето ти думи чете

и всяка сълза брои ли, брои..

 

И болката в сила ще превърне,

сълзите с усмивки ще смени,

пътища нови пред теб ще разгърне,

и със щастие ще те дари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиана Никифорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, много ми хареса!
  • Хареса ми! И другите ти стихотворения ми харесват! Точни и ясни, без излишни метафори, от сърце! (не че разбирам много, но ми харесват! Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...