20 февр. 2025 г., 22:12

Вяра

367 1 2

 

Когато сърцето ти плаче,

когато от мъка кърви.

Когато без думи се молиш,

и боли ли, боли...

 

Когато сълзите те давят,

когато черен е целият свят.

Когато пътя изгубиш

и трепериш от страх..

 

Знай, че дори и тогава

Бог чува твойте молби.

В сърцето ти думи чете

и всяка сълза брои ли, брои..

 

И болката в сила ще превърне,

сълзите с усмивки ще смени,

пътища нови пред теб ще разгърне,

и със щастие ще те дари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиана Никифорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих, много ми хареса!
  • Хареса ми! И другите ти стихотворения ми харесват! Точни и ясни, без излишни метафори, от сърце! (не че разбирам много, но ми харесват! Поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...